Проф. Пламен Джуров: Името на Димитър Ненов е много силно!
Проф. Пламен Джуров е завършил Музикалната академия в София със специалности пиано, дирижиране и композиция. В периода 1976-1982 г. работи като диригент в Държавна филхармония – Плевен и осъществява поредица премиери на български и чуждестранни композитори. Реализира проект за Националната телевизия в 24 серии: „Музика, време, личности“. Гастролира в български и чужди оркестри, между които симфоничните в Мексико, Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие, Ленинград и други.
От 1988 досега е диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“. Всяка година организира десетки участия в София и из страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Те им се записват от БНР и БНТ, а част от тях са излъчвани и в чужбина. Със „Солистите” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка и Азия. Носител е на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му, над 3000, радио- и телевизионни записи са поредица премиери на български и чужди автори. Композиторското му творчество е насочено предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица чужди държави: Соната за пиано, „Елегия“ за оркестър, „Четири балади“, „Токата“ за оркестър, Концерт за саксофон и оркестър, „Метаморфози“ и др.
Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Той е сред учредителите на организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите „Борис Христов“, „Панчо Владигеров“, „Петко Стайнов“, „Софийски музикални седмици“, както и „Музикаутор“. Почетен гражданин е на София.
Вие сте председател на журито в тазгодишното седмо издание на Международния конкурс „Димитър Ненов“. Бяхте част от оценяващите и в предишните негови издания през 2014 и 2016 година. Какви са впечатленията Ви за формата?
Това е един малък оазис на музиката в нашето ежедневие. Възхитен съм, че Общината на Разград, а и Министерството на културата помага, за да предизвика толкова млади хора да дойдат толкова отдалеч, да попаднат в едно състезание, от което могат да бъдат и разочаровани, и много щастливи. При всички случаи, Разград помага на тези млади хора да са по-закалени за в бъдещето си. Сериозно изпитание е да се изправиш пред тази аудитория. А дава възможност на жителите на града да видят нивото на талантливите българи. Надявам се, че това издание ще потвърди тази тенденция и полза. Вече имаме член на журито, който е бил лауреат на този конкурс. Така че – в музикантската логика се доказва като много полезно събитие. Въпросът е в обществените интереси да заеме малко по-солидно място.
Какво трябва да се направи в тази посока – залата да не остава празна?
Ние сме удавени в информация и в реклами. Вероятно вината е и наша, на организаторите, че не успяваме да акцентираме върху познанията и съзнанието на нашите съграждани да проявят повече интерес към класическата музика, която, всъщност, е едно от доказателствата за съществуването на европейски ценностни. Това правят класическите музиканти в България – разпространяват повече от 100 години европейски музикални ценности. Това е нашата мисия – да ги популяризираме.
Каква роля играе конкурсът в кариерното развитие на младите пианисти?
Първо, в биографията им присъства, особено ако се вземе награда, един сериозен акцент, защото името на Димитър Ненов е много силно. То е като вид специална награда със специални постижения. Второ, това психологически ги прави по-твърди за ежедневието. Не е лесен животът на класическите музиканти. Тези изпитания, които са конкурсите, ги правят по-смели и някак си по-овладени. Музикантите започват от 6-7-годишна възраст и непрекъснато са в такъв вид изпитания – концерти, конкурси… Понякога се възхищавам на тези млади хора, които тръгват да си търсят пътя в Европа – как успяват, какви здрави нерви имат, за да минават през много конкурси, за да стигнат до едно много силно място в културния пазар.
Какви тенденции бихте очертали с оглед на неколкократното Ви участие в конкурсното жури?
Тенденциите са две. Едната е много позитивна, другата не е. Позитивната е, че младите стават все по-уверени. Негативната е, че в България няма особено разбиране, няма осезаема професионална и обществена помощ към тези хора, за да се реализират тук. Това са слабостите на културната ни конструкция. Заради това имаме огромно текучество на музиканти зад граница. Вероятно над 75 процента търсят развитието си в Европа. Това е разбираемо, защото там културният пазар е много по-голям. Но е жално, че те не могат тук да се реализират напълно. Просто няма достатъчно концерти, няма достатъчно организация. Този вид музика, който ние правим, в медиите много слабо присъства. За разлика от еднодневките, които ни заобикалят отвсякъде – било в попфолка, било в остаряла поп музика… Това ни е болката!
Какво трябва да се случи, за да се разрешат тези проблеми?
Големият въпрос е във възпитанието на хората, изграждането на културни потребности. Светът стана много сложен. Имаш телефон, в него има цялата музика. Въпросът е какво подбираш. Не може да се задоволяваш само с някакви девойки, които са пропели преди три години, облечени са много ексцентрично, пеят, колкото могат, но са рекламирани като голямо постижение. Докато едни тихи мравки, които работят по 20 години, за да стигнат до сцена… Слухова преграда! Много хора слушат, много малко чуват.
Какво за Вас е музиката?
Това е животът ми. За мен е най-големият израз, който мога да направя. Не да ви говоря, а да съм с оркестър, да ви покажа произведение, което да ви разчувства, да започнете да мислите за друго, а не за ежедневието, да си представяте картини, любими хора или състояние… В музиката всичко излиза хармонично – стига човек да има способността да се вслуша. Както медитирането в природата, в която излизаш от забързания живот и която е недостижима в своята красота. Музиката също!
Достойно е за уважение, че продължавате въпреки трудните времена!
Това е българският инат, който е едно от малките гаранции, че ще оцелеем…
Десислава СТЕФАНОВА, "Екип 7"
Всички новини
От 1988 досега е диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“. Всяка година организира десетки участия в София и из страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Те им се записват от БНР и БНТ, а част от тях са излъчвани и в чужбина. Със „Солистите” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка и Азия. Носител е на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му, над 3000, радио- и телевизионни записи са поредица премиери на български и чужди автори. Композиторското му творчество е насочено предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица чужди държави: Соната за пиано, „Елегия“ за оркестър, „Четири балади“, „Токата“ за оркестър, Концерт за саксофон и оркестър, „Метаморфози“ и др.
Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Той е сред учредителите на организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите „Борис Христов“, „Панчо Владигеров“, „Петко Стайнов“, „Софийски музикални седмици“, както и „Музикаутор“. Почетен гражданин е на София.
Вие сте председател на журито в тазгодишното седмо издание на Международния конкурс „Димитър Ненов“. Бяхте част от оценяващите и в предишните негови издания през 2014 и 2016 година. Какви са впечатленията Ви за формата?
Това е един малък оазис на музиката в нашето ежедневие. Възхитен съм, че Общината на Разград, а и Министерството на културата помага, за да предизвика толкова млади хора да дойдат толкова отдалеч, да попаднат в едно състезание, от което могат да бъдат и разочаровани, и много щастливи. При всички случаи, Разград помага на тези млади хора да са по-закалени за в бъдещето си. Сериозно изпитание е да се изправиш пред тази аудитория. А дава възможност на жителите на града да видят нивото на талантливите българи. Надявам се, че това издание ще потвърди тази тенденция и полза. Вече имаме член на журито, който е бил лауреат на този конкурс. Така че – в музикантската логика се доказва като много полезно събитие. Въпросът е в обществените интереси да заеме малко по-солидно място.
Какво трябва да се направи в тази посока – залата да не остава празна?
Ние сме удавени в информация и в реклами. Вероятно вината е и наша, на организаторите, че не успяваме да акцентираме върху познанията и съзнанието на нашите съграждани да проявят повече интерес към класическата музика, която, всъщност, е едно от доказателствата за съществуването на европейски ценностни. Това правят класическите музиканти в България – разпространяват повече от 100 години европейски музикални ценности. Това е нашата мисия – да ги популяризираме.
Каква роля играе конкурсът в кариерното развитие на младите пианисти?
Първо, в биографията им присъства, особено ако се вземе награда, един сериозен акцент, защото името на Димитър Ненов е много силно. То е като вид специална награда със специални постижения. Второ, това психологически ги прави по-твърди за ежедневието. Не е лесен животът на класическите музиканти. Тези изпитания, които са конкурсите, ги правят по-смели и някак си по-овладени. Музикантите започват от 6-7-годишна възраст и непрекъснато са в такъв вид изпитания – концерти, конкурси… Понякога се възхищавам на тези млади хора, които тръгват да си търсят пътя в Европа – как успяват, какви здрави нерви имат, за да минават през много конкурси, за да стигнат до едно много силно място в културния пазар.
Какви тенденции бихте очертали с оглед на неколкократното Ви участие в конкурсното жури?
Тенденциите са две. Едната е много позитивна, другата не е. Позитивната е, че младите стават все по-уверени. Негативната е, че в България няма особено разбиране, няма осезаема професионална и обществена помощ към тези хора, за да се реализират тук. Това са слабостите на културната ни конструкция. Заради това имаме огромно текучество на музиканти зад граница. Вероятно над 75 процента търсят развитието си в Европа. Това е разбираемо, защото там културният пазар е много по-голям. Но е жално, че те не могат тук да се реализират напълно. Просто няма достатъчно концерти, няма достатъчно организация. Този вид музика, който ние правим, в медиите много слабо присъства. За разлика от еднодневките, които ни заобикалят отвсякъде – било в попфолка, било в остаряла поп музика… Това ни е болката!
Какво трябва да се случи, за да се разрешат тези проблеми?
Големият въпрос е във възпитанието на хората, изграждането на културни потребности. Светът стана много сложен. Имаш телефон, в него има цялата музика. Въпросът е какво подбираш. Не може да се задоволяваш само с някакви девойки, които са пропели преди три години, облечени са много ексцентрично, пеят, колкото могат, но са рекламирани като голямо постижение. Докато едни тихи мравки, които работят по 20 години, за да стигнат до сцена… Слухова преграда! Много хора слушат, много малко чуват.
Какво за Вас е музиката?
Това е животът ми. За мен е най-големият израз, който мога да направя. Не да ви говоря, а да съм с оркестър, да ви покажа произведение, което да ви разчувства, да започнете да мислите за друго, а не за ежедневието, да си представяте картини, любими хора или състояние… В музиката всичко излиза хармонично – стига човек да има способността да се вслуша. Както медитирането в природата, в която излизаш от забързания живот и която е недостижима в своята красота. Музиката също!
Достойно е за уважение, че продължавате въпреки трудните времена!
Това е българският инат, който е едно от малките гаранции, че ще оцелеем…
Десислава СТЕФАНОВА, "Екип 7"